Ренета Инджова: Имаме спешна нужда от операция Чисти ръце
" Марица ", Мария Петрова - цялото изявление четете тук https://www.marica.bg/reneta-indzhova-imame-speshna-nuzhda-ot-operaciq-chisti-ryce-Article-215994.html
Единствената жена министър-председател на България Ренета Инджова, наричана още Желязната лейди на българската политика, е родена в Нова Загора. На 17 октомври 1994 година тя става премиер в служебното държавно управление, назначено от президента Желю Желев, което ръководи с тримесечен мандат до 26 януари 1995 година
С встъпването си в служба обществено афишира тотална война с растящата тогава престъпност. Ренета Инджова е приключила Висшия стопански институт „ Карл Маркс “, в този момент УНСС. Има специализация " Бизнес и административно ръководство " във Фондация „ Айзенхауер “. В началото на 90-те години е стопански специалист на Съюз на демократичните сили в 7-то Велико Народно заседание. Оглавява Агенцията по приватизация в интервала 1992-1994 година През 1995 т. Инджова се кандидатира за кмет на София и е трета след Стефан Софиянски и Венцислав Йосифов. През 2001 е претендент за президент на България , като печели 4,92% от гласовете. От 2008 до 2011 година e финансов шеф на болница „ Токуда “ в София. Председател на Националния статистически институт от 2012 до април 2014 година
Представяме ви част от изявление с г-жа Инджова за Марица:
- Г-жо Инджова, евро избори те отминаха. Имаше ли изненади от резултата?
- Не, нямаше никакви изненади. Ясно е, че тези избори у нас не носят радикални промени. Българските жители вземат участие на избори те или по автоматизиран метод, или не вземат участие. Самото безучастие предопредели успеха на ръководеща партия. То и статистически е по този начин - когато няма интензивност, побеждават тези, които са на власт. Тези избори показаха неналичието на политическа традиция и осъществяване на избори по либерален метод, който до момента не е построен. Като се има поради, че българите отиват на европейски избори с възприятието, че ще избират бюрократи, на които ще се дават огромни заплати, това в допълнение предопредели слабата интензивност. Но тази интензивност никой не интерпретира в подтекста, че
Европа се провали в реализирането на верни разпределения на фондове, на политика, на хора, които в последна сметка бяха въвлечени в нашите мурафети, в корупция, в липса на надзор в потреблението на средствата, и на даване най-много на средства в области, които нямат никакво действително значение, а генерират корупция.
- В случая имаме ли потребни ходове, с цел да ограничим тези порочни дейности?
- Те си не престават по инерция. Ние ще участваме интензивно в цифровизацията на Европа, което аз назовавам цифровизиран феодализъм. Ще реализираме умни технологии, цифрово ръководство върху население, което в 40% е функционално необразовано. Но съществува и корупционно държание на тези, които ползват тези технологии. Отивате на доктор, само че нямате здравна карта. Когато бъде построена, досието ви ще е с погрешна информация, правено от усвоени пътеки, а не от действителния здравен статус на популацията. Отивате в банка - там на всяка интервенция , която вършат с вашите пари, ще ви сложат такси, в случай че желаете да видите дали това са правомерни отчисления. Това се прави и във връзка с пенсионерите с 200 лева месечна пенсия, които желаят да ревизират дали нещата по сметките са им точни.
- Премиер ът Бойко Борисов имаше концепция да ревизира всички приватизационни покупко-продажби от началото на прехода до момента. Как приемате тази концепция и какво може да се чака като резултат от такава проверка?
- То на къщите за посетители не може да се направи надзор, тъй като се тръби, че петте години за мониторинг са минали, та какво остава за огромните приватизационни покупко-продажби. Има една разпоредба, която е направена съзнателно дефектна и в съда при всички случаи не може да издържи. Следователно, не може да се управлява и ревизира развой, който от 5 или 7 години се реализира, а камо ли за тези от 90-те години, когато също всеобщо, без осъществяване на условията на Закона за приватизация и следприватизационен надзор, беше не разграбена, а раздадена държавната благосъстоятелност.
- Тази година се навършват 30 години от началото на прехода в България . За това време какво успяхме и какво не успяхме да реализираме?
- Това е доста огромен въпрос. Практически успяхме да се провалим в една стратегия, която други европейски страни извършиха относително сполучливо. „ Успехът “ ни е единствено в това, че целият развой на приватизация и плячкосване е необратим, тъй като не беше следен, по тази причина триумфът ни е в разграбването. Това плячкосване обаче продължава да съществува в препродажба на активи в нови форми. Тя е битка сред обособените монополистични кланови групи.
Ожесточена е, тъй като е битка върху това благосъстояние и имущество, което те въртят между тях през последните 30 години. Успяхме обаче да обвържем в тези схеми и сътрудниците си на открито, тъй че в последна сметка една болест на безнравственост и корупция се популяризира и при тях. Те трябваше да си вършат сметка, че страни, които не са дорасли да им се дават претенции за пазарна стопанска система, народна власт в политиката и културно разнообразие, не може да се осъществят.
- В първите години на прехода вие основахте Движение за същински промени. Каква е неговата орис и какви промени не се случиха у нас?
- Движението бе основано през 1997 година върху необятна антиолигархична основа. И тогава знаех, че българското общество е тръгнало по пътя на олигархичния феодализъм. Но тогава не се схванаха тези неща. Смачкаха го придвижването по метода, по който в България това се направи. За разлика от други политически планове то не бе образувано от сценаристите, които сменяха един план с различен и защото не беше приготвено от кукловоди, този план се оказа непотребен и нездравословен за тях. Българите схванаха това, прибраха се в черупките си и нямат сила да стачкуват даже когато става въпрос за цената на тока. Сега, 22 години по-късно, може и да е допустимо да се повтори едно фронтово, всеобщо против елита на олигархията придвижване.
- Вашето ръководство ще остане в историята като ръководство с тежка ръка. Затова неслучайно сте известна като Желязната лейди на българската политика. Ако през днешния ден сте министър-председател, какви промени бихте подхванали в социално-икономически и политически аспект?
- Когато стана министър-председател още веднъж, ще направя каквото е належащо. Тези неща авансово не се споделят. Но що се отнася до социално-икономическата сфера, вижте решенията и дейностите на държавното управление, което съм оглавявала и ще видите, че там е имало пари най-много за това. Събрани са крадените и утаявани в отвън бюджетни сметки пари. Ще видите, че нарушителите са били където им е мястото, а работа им се осигуряваше и в пандизите. В момента България има крещяща потребност от интервенция „ Чисти ръце “, а не от нападения на бухалки, които разчистват схеми по сред си.
Продължение чети в https://www.marica.bg/reneta-indzhova-imame-speshna-nuzhda-ot-operaciq-chisti-ryce-Article-215994.html
Единствената жена министър-председател на България Ренета Инджова, наричана още Желязната лейди на българската политика, е родена в Нова Загора. На 17 октомври 1994 година тя става премиер в служебното държавно управление, назначено от президента Желю Желев, което ръководи с тримесечен мандат до 26 януари 1995 година
С встъпването си в служба обществено афишира тотална война с растящата тогава престъпност. Ренета Инджова е приключила Висшия стопански институт „ Карл Маркс “, в този момент УНСС. Има специализация " Бизнес и административно ръководство " във Фондация „ Айзенхауер “. В началото на 90-те години е стопански специалист на Съюз на демократичните сили в 7-то Велико Народно заседание. Оглавява Агенцията по приватизация в интервала 1992-1994 година През 1995 т. Инджова се кандидатира за кмет на София и е трета след Стефан Софиянски и Венцислав Йосифов. През 2001 е претендент за президент на България , като печели 4,92% от гласовете. От 2008 до 2011 година e финансов шеф на болница „ Токуда “ в София. Председател на Националния статистически институт от 2012 до април 2014 година
Представяме ви част от изявление с г-жа Инджова за Марица:
- Г-жо Инджова, евро избори те отминаха. Имаше ли изненади от резултата?
- Не, нямаше никакви изненади. Ясно е, че тези избори у нас не носят радикални промени. Българските жители вземат участие на избори те или по автоматизиран метод, или не вземат участие. Самото безучастие предопредели успеха на ръководеща партия. То и статистически е по този начин - когато няма интензивност, побеждават тези, които са на власт. Тези избори показаха неналичието на политическа традиция и осъществяване на избори по либерален метод, който до момента не е построен. Като се има поради, че българите отиват на европейски избори с възприятието, че ще избират бюрократи, на които ще се дават огромни заплати, това в допълнение предопредели слабата интензивност. Но тази интензивност никой не интерпретира в подтекста, че
Европа се провали в реализирането на верни разпределения на фондове, на политика, на хора, които в последна сметка бяха въвлечени в нашите мурафети, в корупция, в липса на надзор в потреблението на средствата, и на даване най-много на средства в области, които нямат никакво действително значение, а генерират корупция.
- В случая имаме ли потребни ходове, с цел да ограничим тези порочни дейности?
- Те си не престават по инерция. Ние ще участваме интензивно в цифровизацията на Европа, което аз назовавам цифровизиран феодализъм. Ще реализираме умни технологии, цифрово ръководство върху население, което в 40% е функционално необразовано. Но съществува и корупционно държание на тези, които ползват тези технологии. Отивате на доктор, само че нямате здравна карта. Когато бъде построена, досието ви ще е с погрешна информация, правено от усвоени пътеки, а не от действителния здравен статус на популацията. Отивате в банка - там на всяка интервенция , която вършат с вашите пари, ще ви сложат такси, в случай че желаете да видите дали това са правомерни отчисления. Това се прави и във връзка с пенсионерите с 200 лева месечна пенсия, които желаят да ревизират дали нещата по сметките са им точни.
- Премиер ът Бойко Борисов имаше концепция да ревизира всички приватизационни покупко-продажби от началото на прехода до момента. Как приемате тази концепция и какво може да се чака като резултат от такава проверка?
- То на къщите за посетители не може да се направи надзор, тъй като се тръби, че петте години за мониторинг са минали, та какво остава за огромните приватизационни покупко-продажби. Има една разпоредба, която е направена съзнателно дефектна и в съда при всички случаи не може да издържи. Следователно, не може да се управлява и ревизира развой, който от 5 или 7 години се реализира, а камо ли за тези от 90-те години, когато също всеобщо, без осъществяване на условията на Закона за приватизация и следприватизационен надзор, беше не разграбена, а раздадена държавната благосъстоятелност.
- Тази година се навършват 30 години от началото на прехода в България . За това време какво успяхме и какво не успяхме да реализираме?
- Това е доста огромен въпрос. Практически успяхме да се провалим в една стратегия, която други европейски страни извършиха относително сполучливо. „ Успехът “ ни е единствено в това, че целият развой на приватизация и плячкосване е необратим, тъй като не беше следен, по тази причина триумфът ни е в разграбването. Това плячкосване обаче продължава да съществува в препродажба на активи в нови форми. Тя е битка сред обособените монополистични кланови групи.
Ожесточена е, тъй като е битка върху това благосъстояние и имущество, което те въртят между тях през последните 30 години. Успяхме обаче да обвържем в тези схеми и сътрудниците си на открито, тъй че в последна сметка една болест на безнравственост и корупция се популяризира и при тях. Те трябваше да си вършат сметка, че страни, които не са дорасли да им се дават претенции за пазарна стопанска система, народна власт в политиката и културно разнообразие, не може да се осъществят.
- В първите години на прехода вие основахте Движение за същински промени. Каква е неговата орис и какви промени не се случиха у нас?
- Движението бе основано през 1997 година върху необятна антиолигархична основа. И тогава знаех, че българското общество е тръгнало по пътя на олигархичния феодализъм. Но тогава не се схванаха тези неща. Смачкаха го придвижването по метода, по който в България това се направи. За разлика от други политически планове то не бе образувано от сценаристите, които сменяха един план с различен и защото не беше приготвено от кукловоди, този план се оказа непотребен и нездравословен за тях. Българите схванаха това, прибраха се в черупките си и нямат сила да стачкуват даже когато става въпрос за цената на тока. Сега, 22 години по-късно, може и да е допустимо да се повтори едно фронтово, всеобщо против елита на олигархията придвижване.
- Вашето ръководство ще остане в историята като ръководство с тежка ръка. Затова неслучайно сте известна като Желязната лейди на българската политика. Ако през днешния ден сте министър-председател, какви промени бихте подхванали в социално-икономически и политически аспект?
- Когато стана министър-председател още веднъж, ще направя каквото е належащо. Тези неща авансово не се споделят. Но що се отнася до социално-икономическата сфера, вижте решенията и дейностите на държавното управление, което съм оглавявала и ще видите, че там е имало пари най-много за това. Събрани са крадените и утаявани в отвън бюджетни сметки пари. Ще видите, че нарушителите са били където им е мястото, а работа им се осигуряваше и в пандизите. В момента България има крещяща потребност от интервенция „ Чисти ръце “, а не от нападения на бухалки, които разчистват схеми по сред си.
Продължение чети в https://www.marica.bg/reneta-indzhova-imame-speshna-nuzhda-ot-operaciq-chisti-ryce-Article-215994.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ